"Но твоите добри ръце се връщаха при мен в трската да ме успокоят, пребледнели от любов"
Катуло Кастильо
Всички изкуства се занимават със сложно говорене за прости нужди - тангото дава направо. Страстта е нискочела и задъхана, казва Кортасар, а думите на тангото са директни и единствени като в писмо на самоубиец.
В тангото поначало има парадокс на чувствеността на движенията под патетичността на звука.
Реших бавно да отворя вените си, цялата си кръв да излея в твоите нозе, за да ти покажа, че не мога да те обичам повече и да умра.
Сенки.... нищо повече, докосват ръцете ми, сенки... нищо повече между моя живот и твоя.
С малко късмет никой никога няма да чуе такива думи в живота си... А с много късмет току-виж се намерил кой да го каже.
Когато емоцията от едно докосване е колуминацията на ежедневието ти, тогава телата проговарят езика на душата, това се нарича любов..
Може би понякога е по-добре да запазим красотата на едно неизтанцувано танго..
09.05.2004г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар