Какво сме способни да направим за свободата си? Какво е свобода?
Някой отдавна е казал, че свободата е в ума. А ако желанието за нашата свобода е ужасът на друг, тогава чувстваме ли се свободни?
Къде започва свободата и има ли граници? Кой ги дефинира?
Когато се запознаваме с някого, взаимно опознаваме себе си - такива каквито сме - без маска, без лъжа, без условия и без задължения. Когато се стремим да се харесаме на някого, ние изменяме същността си за да увеличим допирните точки и да достигнем до така желаното харесване. Защо хората представят себе си като освободени личности, широкоскроени и възприемчиви към всичко, а когато искаме да задържим някого в живота си, се превръщаме в затворници на страховете си, с остарели разбирания, тесногръди и големи принциписти? Нима по този начин не отнемаме свободата на другия и нашата собствена? Защото когато започнеш да изискваш, трябва да даваш същото, което си пожелал да видиш у другите. Тук идва страхът. Ревността. Разочарованието и болката.
Колко игри трябва да изиграем за да спечелим накрая? Защо се налага да ги играем, след като искаме да останем открити и свободни?
Не налагаме ли сами всички тези чувства на себе си? Защо не можем да сме откровени докрай? Нима чувства като приятелство, обич, влюбване, предателство не са присъщи на всеки от нас? Защо тогава започваме да се спотайваме като малки деца, които се крият, когато си бъркат в носа??
Всеки се страхува от общественото мнение. Всеки се съобразява с неща постоянно. Не е ли това свобода с ограничения? И след като има ограничения, има ли въобще истинска свобода?
Не.... свободата не трябва да се превръща в свободия. Свободата трябва да се консумира според собствените разбирания, не чуждите.
Животът ни е низ от обяснения и оправдания - детето на своите родители, юношата на ревнивата си половинка, съпрузите - един на друг, родителите - на своите деца.
Не е ли уморително цял живот да се оправдаваш за нуждите и желанията си?
Човек с времето се променя и минава през различни етапи, различни желания, различни хора с различни нужди и когато тези етапи идват, се изправяме на кръстопът и не знаем на къде да поемем за да угодим на всички. Ами ние?
Понякога избрания път не е верния, но той е свързан с всички останали и винаги можеш да избереш друг от цялата глобална "пътна мрежа".
Винаги трябва да можем да започнем от начало, да рискуваме, да сме авантюристи, да грешим. И докато има с кого да споделяш и да мълчиш - всичко е наред, значи въпреки всичките си грешки и грешни решения си успял да останеш истински пред някого и свободен пред себе си.
Ако можеш да си честен със себе си, можеш и с другите. Тогава....... свободата не е в ума, свободата е в честността.
